Имам познати, които ако им хрумне подобна мисъл, мигновено ще почукат на дърво с думите: „Не дай си, Боже!!!“ Имам и любими вицове (от онези за тъщите), в които жената е представена като „същата кобра като майка си“.

Като оставим настрана обаче подобни „страховити казуси“, самата аз сигурно хиляди пъти съм се заричала, че „никога няма да се превърна в майка ми“.

Да видим защо ли:

* когато се е опитвала да ме събуди сутрин („Че кой е луд да става преди десет?“, си мислех тогава :))

* когато ми се е карала, че се мотая и нищо не върша („Е работата не е ли за големите? Аз съм още малка... защо просто не ме оставят намира!“)

* когато е настоявала да уча/свиря/помагам вкъщи повече („Уффффф, ама че досада...“)

* когато ми е отрязвала купоните/излизанията/телевизията и е настоявала да спазвам разумен вечерен час (Ей това направо ме убиваше!!!)

* този списък може още мнооого да продължава, но...

Истината е, че тогава не разбирах защо го прави. Днес – знам защо :). Тогава се бунтувах и често правех напук – днес големия ми син тийнейджър ми го връща по същия начин. Тогава бях готова да се закълна, че „един ден, като имам деца, никога (ама никога!) няма да стана като майка ми.“ Днес все по-често се хващам, че мисля като нея, говоря като нея и настоявам пред децата ми за същите неща, които навремето толкова ме дразнеха :)))).

Какво мога да кажа в своя защита, освен да цитирам сайта www.TheBabyWebsite.com, според чието проучване (направено сред 3000 жени) 8 от 10 майчета признават, че пускат в употреба заплахите на собствените си майки, когато се опитват да въдворят ред у дома.

Номер 1 на всички времена очевидно е фразата, която всички използваме в отговор на въпроса на хлапето защо трябва да направи нещо: „Защото аз казвам така!“

Повечето от жените, които са се включили в проучването, са настоявали, че по нищо не приличат на майките си. А реалността е тази: не можем да избягаме от модела, по който са ни възпитавали нашите родители, когато ние самите възпитаваме нашите деца.

Повече от половината участнички все пак признали, че използват някои от любимите реплики на мама и татко, защото мислят, че навремето са имали добър "възпитателен" ефект върху тях самите :))).

Затваряй вратата след себе си – да не живееш в пещера!“ и други подобни абсурдни реплики, които всяка майка отвреме-навреме вкарва в употреба, имат едно безценно свойство: хлапето просто не се сеща какво да ни отговори :)))).

Ето и топ 5 на родителските „мантри“, които съм чувала от мама, на които съм се ядосвала/възмущавала/протестирала/подсмихвала и... днес се чувам да ги произнасям по същия начин:

1. Защото аз казвам така!

2. Ако някой ти каже да скочиш от моста (в Русе репликата е „от Дунавския мост“ :)), ще го направиш ли?!!

3. От играчка да не стане плачка!

4. Казвала съм ти хиляди пъти...!!!

5. Питай баща си...

Както и няколко мои подобрения на родителския речников запас:

* Ти къде си мислиш, че се намираш – на Планетата на маймуните ли???

* Ще ти отнема привилегиите и ще видиш тогава...

* Не искам никога повече да чувам думата „искам“!

* Аз човек не съм ли???

На последното получих отговор: „Не, ти не си човек – ти си майка!“

:))))