Джон Траволта, Мери Попинз, група „Те“ и още няколко звезди играят важна роля в сценария ми за перфектно раждане. Ето как стигнах до този извод...

Преди 12 години, когато раждах първия си син, бях абсолютно сигурна за 2 неща: че мога и искам сама да се справя с всичко и не желая никой да се мотае около мен в родилната зала и да ме окуражава да напъвам (освен гинекологът ми и акушерката, разбира се :).

Съпругът ми беше отвъд океана – т.е. достатъчно далеч, за да реши внезапно, че трябва да е до мен и да помага в този толкова важен момент. А нетърпеливите баби и дядо чакаха у дома до телефона. Тогава тази „програма“ ми изглеждаше много добре подредена и напълно логична. Не рискуваш в пристъп на паника или болка да наречеш с някои обидни епитети любимия мъж (и главен виновник за мъките ти :). Не ти се налага да се преструваш на особено храбра – така или иначе никой не те познава и следователно можеш да си викаш колкото си искаш. Няма опасност да се сдобиеш с грозна и компрометираща снимка: ти с подпухнало и червендалесто лице + сбръчкано човече с подпухнало и червендалесто лице. Пък и в края на краищата гледката на цялата тази бъркотия не е особено приятна...

Минаха няколко години, попътувах много и поговорих доста по темата „Как мина раждането“. И с почуда открих, че в САЩ например е нормално освен мъжът ти, до теб да стоят и да броят минутите между контракциите също и майка ти, че даже и свекърва ти (по нейно настояване)?! И че има татковци (в чужбина най-вече), които не само не припадат при вида на малко кръв, ами се чувстват нещастни и безполезни, ако не вземат активно участие в цялата тази бъркотия и не прережат собственоръчно пъпната връв на своя наследник.

А после родих и втори път (с някои разлики, но горе-долу пак по същия сценарий) и си помислих, че може би бъркам, като настоявам толкова яростно за уединение.

Не ме разбирайте погрешно. Дори и да се реша на трето раждане, все още не бих искала най-близките ми да кръжат около мен. Представям си например как майка ми ми казва, че „не се старая достатъчно.“ Или още по-зле – съпругът ми пита: „Как си, скъпа? Боли ли те?“ Ха, познай дали боли!!! Грешен въпрос...

Не, не – по-добре ще ми е без тях. Обаче нечии други услуги и помощ все си мисля, че ще ми дойдат чудесно...

* Няма да е лошо да имам подръка нещо вкусно за похапване, докато чакам да мина от предродилна зала в родилна. Например брускети с песто от маслини, домати, моцарела и риган, приготвени лично от самия Бигбрадър Лео.

* За да минава по-бързо времето, много помага хубавата музика. Затова си избирам Любо, обаче заедно с група „Те“. Защото освен че Любо има страхотно чувство за хумор и пее превъзходно наживо (и двете ги знам от първа ръка), група „Те“ имат няколко песни, които наистина ще ми помогнат да се отпусна, докато чакам последните си 3 сантиметра разкритие :).

* Не точно в родилната зала, но някъде из болницата няма да е лошо да има и добър психолог, който да разговаря с бъдещи татковци. Мадлен Алгафари ще свърши превъзходна работа! Тя е мила, сладка и съм сигурна, че ще грабне вниманието и на най-несериозния татко, докато му обяснява как и защо отсега нататък трябва да се отдаде изцяло на грижите за детето и жена си :).

* Докато стигна до желаните 10 см разкритие, ми отнема средно около 8 часа. А никак не обичам да стоя тооолкова време, без да имам какво да правя. Обаче нищо не ми пречи да си говоря с някого, като не мога да мърдам, нали? Именно затова искам до мен да бъде Джон Траволта за душеприказчик. Имаме доста за какво да си говорим (да му разправям например как при второто ми раждане изгледах 3 филма с него един след друг и засичах минутите между контракциите, докато реша че е време да тръгнем за болницата :).

* И накрая – самата Мери Попинз. Легендарната бавачка ще ми свърши страхотна работа. Хем ще мога да си поспя и да си почина, хем ще знам, че съм оставила малкото си съкровище в сигурни ръце...

Какво пропускам? Ами да – грим и прическа, разбира се, направени от най-добрите професионалисти в бранша, с които работим за фотосесиите ни.

И изобщо като се замисля, идеята за още едно мечтано идеално раждане,започва да ми харесва все повече...

Публикувано в списание "Бременност и раждане", специално издание на "Моето дете", на пазара от 5 ноември 2009