Колкото и да ме побиват тръпки (от ужас :) само при мисълта че зимата вече е тук и ни чакат дъъъълги "бели месеци", не мога да не се усмихна на радостта, с която моите деца посрещат снега. Първият сняг ни изненада разбира се (мен - неприятно, тях - точно обратното). И още като станах сутринта и видях пухкавите снежинки, които се гонят навън, ми станаха ясни 3 неща: 1. че съботата ще е ден за замеряне със снежни топки, 2. че задължително ще снимам битката :)), и 3. че се почна - уви, дъъълги "бели месеци", много студ за мен и много смях за моите малчугани...

И при тази мисъл някак си ми стана мааалко по-топло и по-слънчево :)))